Обхват и функции

    Териториален обхват на Басейнова дирекция "Черноморски район"

  Басейнова Дирекция „Черноморски район” (БДЧР) е създадена  със заповед на Министъра на околната среда и водите от 2002 год., в съответствие с изискване на Директива 60/ 2000 на Европейския съюз и националното законодателство и е регионално поделение на МОСВ. Основната цел на управлението на водите е постигане и/ или поддържане на добро състояние на всички води (подземни и повърхностни) като неделим и жизненоважен ресурс, чрез прилагане на басейновия принцип за устойчиво ползване на водите, осигуряващо в оптимална степен сегашните и бъдещите нужди на населението и икономиката на страната, както и на водните екосистеми.
  Със Закона за водите на територията на Република България са определени 4 района за басейново управление на водите: Дунавски район с център Плевен, Черноморски район с център Варна, Източнобеломорски район с център Пловдив и Западнобеломорски район с център Благоевград.           
Черноморският район за басейново управление на водите обхваща територията  на водосборните области на реките, вливащи се в Черно море от северната до южната граница на България, включително вътрешните морски води и териториалното море, което представлява  приблизително 14,7 % от територията на страната (45 общини в 8 области – Добрич, Варна, Шумен, Търговище, Разград, Бургас, Сливен и Ямбол). Териториалното море (12-милната зона) на Р България по протежение на 378-километровата граница е с площ  6 360 км2. Прилежащата зона (24-милната зона) е морската ивица, която се опира до териториалното море и се разпростира на разстояние 24 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море. Площта на акваторията е 10 740 км2. Изключителната икономическа зона (200-милната зона) заема площ от около 42 000 км2.

  Черноморският район за басейново управление включва всички реки, формиращи своите течения главно на българска територия, които се вливат в Черно море директно или посредством крайморски езера и заливи. Реките в Черноморски басейнов район (от север на юг) започват от р. Шабленска, която се влива във едноименното езеро, но няма непрекъснато водно течение за разлика от следващите на юг реки. Река Батова е с обща дължина от 38,700 км., водосборната площ възлиза на 338,800 км2 и средната надморска височина на басейна е 250 м. Дължината на р. Провадийска е 119 км, водосборната площ възлиза на 2 131,800 км2, средната надморска височина на басейна е 211 м. и средна гъстота на речната мрежа – 0,480 км/км2.
Река Камчия е най-голямата река на Балканския полуостров, която се влива в Черно море. Реката и нейните притоци заемат района между разклоненията на източна Стара планина. Тя се образува от Голяма и Луда Камчия, като за условно начало е приета Голяма Камчия. Общата водосборна площ на поречието е 5 358 км2.

Реките Фандъклийска, Панаир дере, Двойница, Вая, Дращела, Хаджийска, Ахелой, Курбандере, Айтоска, Чукарска (Чакърлийска) формират т. нар. Севернобургаски реки. Общата площ на водосборния басейн на Севернобургаските реки е 2 185 км 2.
Основните Мандренски реки са Русокастренска, Средецка, Факийска, Изворска. Дължината на р. Русокастренска е 65,4 км., водосборната площ възлиза на 525 км2, при средната надморска височина на басейна - 131 м. Река Средецка е дълга 69 км. и има водосборната площ от 985,3 км2, при средната надморска височина на басейна - 170 м.
Южнобургаски реки са Ропотамо, Дяволска, Караагач и Лисово дере. Дължината на р. Ропотамо е 48,5 км., водосборната площ възлиза на 249 км2. Река Дяволска  има дължина 37 км. и водосборна площ - 133 км2. Река Караач протича южно от гр. Китен и образува дълбок естуар при вливането си в Черно море, който на места достига до 11-14 м. дълбочина. Реката е дълга 15 км.
Река Велека е с длжина 147 км., водосборната площ възлиза на 995 км2, при средната надморска височина на басейна - 311 м. 
Резовска река е гранична река, която извира от най-високата част на Странджа планина, източно от Ковчас в Турция и тече в източна посока. Общата дължина на реката е 112 км., водосборният и басейн обхваща 738 км2, от които 183 км2 в българска територия.

Комплексните и значими язовири разположени на територията на Черноморския басейнов район са 8: “Тича”, “Камчия”, “Съединение”, “Георги Трайков”, “Порой”, “Ахелой”, “Мандра” и “Ясна Поляна”, с общ полезен обем 857 млн. м³. В северната част на басейновия район тези язовири са с по-голям полезен обем. Най-големия от тях е язовир “Георги Трайков” с полезен обем над 300 млн. м³.
В басейновия район са разположени общо 71 големи язовири - с височина на стената по-голяма от 15 м. и завирен обем над 1 млн. м³.
Малките язовири са 421 и имат предимно локално значение. По-голям е техния брой в южната част на басейновия район.

Езерата, разположени по Черноморското крайбрежие са главно от два типа: лиманни и лагунни. Повечето от езерата са съсредоточени около двата най-големи залива – Варненски и Бургаски.
Към групата на лиманните езера спадат Дуранкулашкото, Езерецкото, Шабленско, Варненско, Белославско, Бургаско и Мандренско езеро (Узунгерен). Към групата на лагунните езера спадат Атанасовското и Поморийското езеро, езерата-блата Алепу, Аркутино, Стомоплу, Шабленска тузла, Неновска и Балчишка тузла.
Варненско езеро е най-голямото по обем (около 170 млн. м3) и най-дълбокото българско крайморско езеро.  Езерото е с тясна и удължена форма в посока запад-изток, с дължина 15 км. и средна ширина 1,3 км. Дълбочината му достига до 19 м.
Бургаско езеро е най-голямото по площ (27.60 км2), разположено в Бургаската низина, в устиевата част на р. Айтоска. Отделено е от морето с тясна пясъчна коса и има ниски и заблатени брегове. Дължината му е 9.50 км, а средната дълбочина е около 1 м. Солеността на езерото е значително по-висока от останалите големи лиманни езера. Атанасовското езеро представлява свръх солена лагуна, образувала се в резултат на преграждане на плитък залив с пясъчна коса. Езерото е много плитко (дълбочина до 1 м.) и получава води от морето чрез изкуствен канал.
 Черноморският район е богат на подземни минерални води. Най-значими водоносни хоризонти са Сарматския и Малмваланжския (с температура на термалната вода до 55°C).  Естественият ресурс е от порядъка на 10 – 12 м3/сек: около 5 м3 са изворни води, приблизително 4 м3/сек се извличат чрез сондажни съоръжения, а останалите се дренират в Черно море.

   
    Структура на Басейнова дирекция "Черноморски район"

    Функции на Басейнова дирекция "Черноморски район" - подробно тук.

    Басейнова Дирекция "Черноморски район"  извършва планиращи, контролни, информационни функции, както и стопанисване на водите, изключителна държавна собственост.